История

Старото име на селото е било Айорман, което на турски означава Меча гора. Селото е едно от най-старите в Община Добрич.

Село Стефаново е разположено в Добруджанското плато, в източната част на Дунавската хълмиста равнина, на надморска височина около 350 м. От състава на Община Добрич, на главен път Добрич – Албена, южно - 6 км. от гр. Добрич, на 28 км. от курорта Албена и на 40 км от гр. Варна. Климатът е умерено-континентален. Население - 980 жители – българи, турци, роми и от скоро англичани и руснаци. Почва – силноизлужени и излужени черноземи. Земеделски район – отглеждат се основно пшеница, царевица. слънчоглед, фасул и др.

В най-ранни писмени източници в турски регистри от 1526, 1527 год. записано като село"Айо орман". По късно /1673, 1676 и 1792 г./ се споменава и под имената "Аюв орман" и "Айъ орман".

През 1573 г. селото се споменава под името Аюв орман с един овчар, дължащ 30 овце данък на държавата, поради тази причина е поставено в списъка на овцевъдите. В периода от 1732 г. до 1790 г. селото е отбелязано на 27 места в официални турски документи като “Айорман” и “Айу-орманъ”. Преди Освобождението селото се среща с имената “Ай орман”, “Айу орман” и “Аху орман”. След Освобождението става общински център. През 1900 г. са включени 17 селища и е записано под името “Ай орман”.

Какво е значението на името?

Съставено е от две думи – „Aй” и „орман”, които на повечето места са записани слято, някъде полуслято, а някъде отделно.

„Ай” е съществително име и означава месечина, месец.
Същата дума в друг вариант се среща като:
„Айъ” и означава мечка.
„Аху” означава елен или влюбен.
„Орман” е също съществително име и означава „гора”.

В такъв случай на тези имена може да се дадът следните тълкувания: “Гора на месечината”, “Меча гора”, “Гора на влюбените” или “Гора на елените”.

Името „Ай орман” се запазва до 1942 г. Със заповед № 2191 от 27.06.1942 г. е решено: село Айорман да се преименува в село Стефаново.

Кой е неговия патрон?

Протокол №81/12.06.1942 год. на Министерския съвет на България постановява: „…някои селища в Добруджа да се преименуват на следните скоро починали…, …особено заслужили за българския народ и държава дейци”. Под № 7 в този списък е името на Христо Стефанов, неговото име да се даде на с.Айорман, Добричко.

Христо Стефанов, Кой е той?

Роден е на 8.12.1888 г. в гр.Котел, баща Стефан, майка Стефания. Баща му има чифлик в с.Септемврийци – Балчишко (350 хектара). След големия пожар в гр. Котел преди 1894 г. семейството се премества да живее в гр.Варна, а през летните месеци – в чифлика им в с.Септемврийци.

През 1909 г. Христо Стефанов завършва земеделско училище в с.Садово. По време на войните той служил като запасен офицер. През румънското робство се включва в обществения живот като застава на страната на българското население в Добруджа. На 4.05.1930 год. е избран за сенатор в румънския парламент, където защитава интересите на българското население в Южна Добруджа.

Участва в Българската миноритарна партия. Той е един от водачите на легалното национално движение на добруджанци в годините на румънското робство. Изпълнява и длъжността председател на Земеделската камара в гр. Добрич. През 1929 г. настъпва жестока зима в Добруджа, всички есенни посеви измръзват. По негова инициатива се доставя зърно на ниски цени за посев и храна. Христо Стефанов е убит на 2.09.1931 г. в центъра на гр.Добрич от отявления румънски шовинист Йон Батони (за съжаление от български произход, с име Иван Братиев, родом от Пиринска Македония). Погребан е на 4.09.1931 г. в гр. Добрич. Присъстват много българи от града и добричкия край.